малък дар.
Не държа да е публикувано някъде
Аз продължавам да ровя из сайта ти - надявам се не възразяваш. И взех да се замислям дали на следващите избори да не гласувам с празен плик :)))
да пиша стихове, за съжаление, изглежда ми е бедна фантазията. Освен това, едва наскоро почнах да ги чета, благодарение на родното ни образование, което ме накара да ги намразя още като детенце.
Привет на клуба - намразители на поезия благодарение на родното училище. Независимо от разликата в годините ни (нищо лично) аз също стигнах до извода, че ни осакатиха, като ни мъчиха със социалистическия реализъм, критически реализъм и глупости от сорта, които бяха задължителни във всяка тема по литература.
Благодарение на тях не можах да почувствам както трябва и Йовков.
Демокрацията ме завари в последната година в училище.
И вече на дърти години си мисля, че ми се губи много нещо от българската литература.
И сега какво - мъча се да чета пуста поезия и единствено Лилиев ми допада. Другите не мога да ги разбера какво имат впредвид, като са казали точно това което са написали.
Така че да основем клуб "Осакатени за поезия". Членски внос - на мойта сметка в Швейцарска банка, в евро, и колкото повече ви се дава - давайте. Сметката ще изпиша в следващото си издание.
жилезния