Явно е, че този форум е създаден с много усилия и обич;
явно е и че авторите са в нещо като взаимна непоносимост и отхвърляне. Приемат се като врагове, не всички , но една малка формация е на острието на бръснача.
Явно е и че всички са зрели хора, но къде ви е зрелостта, когато нямате смелост, да, смелост, за да си поговорите, като събеседници?
Защо изоставяте нещо, което е важно за вас, защото нещо ви е криво днес или по принцип?
Стегнете се, че ще е жалко, ако този форум си остана посещаван веднъж на СТО години!
готин е и мястото му е на най-горната стълбичка, а не на последната!
Но не мисля, че посочената от вас причина е и единствена.
Авторите могат и извън "работното време" да се събират и ръфат на воля, а тук да си е тишина, заради това, че вече са си обсъдили темите.
Но от друга страна това би обезмислило появата на такъв форум.
тук се налага да признаем, че ИСТИНАТА Е НЯКЪДЕ ТАМ, НО НЕ И ТУК.
но погледнете и двамата на нещата и по-различно.
казвате, че авторите не взимат участие тук и т.н.
Че не се разбират и са във взаимна непоносимост, но не мислите ли и че форумът не е само техен?
Той е на всеки, който има свое лично мнение по темата, която се обсъжда или мнение, което би искал да сподели с останалите!
този форум е един организъм, който е част от сайта и го доизгражда, но за да функционира се налага двустранно общуване, а не извършването му в един малък и ограничен кръг!
Нqmam nawika da otprawqm dumi za neщo, koeto po-
kysno da ne moga da zaщitq.
Вyprosyt ti, Zзлоба, e podhodqщ za diskusiq i za
nqkolko “wirtualni ubijstwa”.
Рykawicata e hwyrlena, sega da razberem dali i щe
byde zaщitena w bitka.
Зabelqzah, чe s izwestni izklючeniq uчastnicite
tuk se poznawat, dori mnogo po-dobre, otkolkoto
bihme mogli da widim s prosto oko. Нo ne
priqtelstwata tuk sa temata, a wravdite.
Еdna ot tqh, i move bi edinstwenata, e mevdu
Гnewen Чowek i Цwetelina, ili da bydem po-
konkretni- neponosimost sprqmo sybesednicite,
dwustranno.
Еdiniqt ne iska da ima niщo obщo s drugiq, a
kogato biwa srazen na swoq teritoriq se obivda “
w praw tekst”. Нe, чe drugata strana se trogwa
ot towa, za sebe si tq e prawa.
А i kato se zamislim i slovim nastrana
naranenata “detska” gОrdost, to newyzmovno mi e i
na men da priema, чe tradiciite ni i naшeto naj-
istinsko nasledstwo prez wekowete biwa nabyrkano
s politiчeskata anarhiq, koqto cari w dyrvawata
ni ot ne edno desetiletie.
Оtwiknal sym da mislq, чe slovnite чoweшki
wzaimootnoшeniq mogat da se propukat ot kriwo
razbrani ili kazani dumi. Пodobno powedenie e
samo simptom na nЕщo mnogo po-dylboko i golqmo. И
wse pak dumite tuk se okazwat reшawaщi, zaщoto
lipswa wyzmovnost da bydat izreчeni w oчite чrez
konkretni dejstwiq.
ВСЕКИ wytreшno zrql чowek osyznawa, чe dumite
nosqt w sebe si swoj harakter, swoi tajni, swoi
lyvi i istini, no kogato pozwoli te da se
prewyrnat w nЕgowi gОspodari, a toj w tehen rob,
to igoto im щe e i dylgo, i tevko. А samoto igo
щe dowede sys sebe si samo edno tyvno mylчanie!
Tристе силензио…
Иzwod:
Аko nqmaш sili da priemeш edna razliчna teza,
nqma koj da ti powqrwa, чe uwavawaш чuvdite
wyzgledi. Аko ne nameriш sili w sebe si da
razgowarqш s чoweka nasreщa ti kato s rawen,
dori i da go чuwstwaш kato wrag, to wragyt,
iСtinskiq, ne e toj, a ti za sebe si. А tozi wrag
e bezpoщaden…
“Мъдростта означава да съхраним чувството за погрешимост на нашите възгледи и мнения; да помним, че нещата, на които най-много разчитаме са несигурни и изменчиви. А за компас в живота си и за трудностите в него най-често за опорна точка взимаме себе си- това, което сме били, това, което сме и това, което ще ни накара да се преродим в утре.”
Започвам с тази мисъл на Джералд Бренан, защото тя описва онази грешка, която е присъща на всеки човек- да се опита да види невидимото и онова, което първо очите му съзрат да сметне за истина.
Г-н Марценков, както вече веднъж ви спомена Ззлоба, думите ви щяха да са непроменими, ако в даден момент не се появи онзи 1% хаос, който да ги промени. Анализът, който правите на човешките взаимоотношения, е подробен и откровен, реален, но това не го прави приложим навсякъде. Още повече в конкретните отношения, за които той бива посочен като ориентир.
Огорчена съм, че резкият тон, който налагат обсъжданите теми, между събеседниците тук бива сметнат като враждебни атаки… Огорчена съм, че ползвате една единствена конкретна ситуация за водеща и за ориентир в човешката психология, в която толкова задълбочено се опитвате да надникнете. И за да няма повече въпроси по темата съм длъжна да кажа следното.
Уважавам Гневен Човек, като автор, уважавам неговите творби и силата, която носят в себе си, тяхната чистота и искреност. Неща, които се срещат все по-рядко в света, в който живеем.
И Гневен Човек да бе написал само “Аз съм вашето дете”, то това есе би било достатъчно, за да ни накара да виждаме красотата в дребните на вид неща и да се научим да пазим малкото красиво щастие, което бихме могли да имаме в своя живот- децата.
Той е прекрасен автор и всяко негово ново есе ни показва, че за разлика от мнозина той не спира по средата на пътя, който е поел, а продължава напред, не спира да се развива.
Нямам какво повече да добавя, а и не е необходимо.
Надявам се, че отговорих на всичките ви въпроси по тази тема и също така се надявам да я счетем за закрита.
Bell` Italia, al fin ti miro.
Vi saluto, amiche sponde!
Ah, la gioja mi brilla nel seno!
PiЁІ non perdo si dolce tesor!
Pozvolete mi po tozi nachin da izrazia iznenadata si, che tochno tuk sreshtam niakoj, kojto da vladee tozi ezik! Ezik, kojto da e, kolkoto §Шiv v svoiata promiana prez godinite, no i §Шiv v svoeto bezsmyrtie, koeto mu dava negovoto minalo syhraneno v nasledstvoto ostaveno za pokoleniiata.
No vypreki vsiaka edna radost se nalaga i da se razpishem nad knigata na tygata.
Priemam dumite Vi kato ukor za postypkata mi, koiato priznavam, okazva se pribyrzana. Vie lichno podpechatahte vinata mi sys svoeto otnoshenie spriamo Gneven Chovek ili oshte Klavdij.
Priznavam i che ne samo ne ochakvah tazi poziciia, no i che shte ia izlo§Шite tolkova byrzo. Ala vsichko tova e sposobno samo da me RADVA!!!
Pozvolete mi i da izrazia udovolstvieto si, che imam vyzmo§Шnostta da sybesedvam s Vas, koeto se nadiavam da byde i vzaimno.
Moga li da se nadiavam, che moga da se poradvam na kompaniiata Vi v tozi kysen chas?
Izvod:
Kolko e prekrasno poniakoga i da se greshi!
Дали удоволствието ще бъде взаимно ще покаже само времето, г-н Марценков.
Но ми позволете да изразя мнение и да споделя, че изпитвам радост от предизвикателството на това ново познанство. А всяко едно предизвикателство само по себе си е нещо прекрасно и ни помага да открием както нови истина за хората около нас, така и такива за самите себе си. Това е като откриване на една нова и непозната земя!!!
От жарките ви думи в началото съдя, че вие не само познавате живия италиански език на днешния ден, но и онзи, които носи дъх на минало и които можем да открием вече единствено там.
Ще си позволя и аз на свой ред да изразя изненада от това.
С възможност за грешка ще си позволя да отбележа, че творчеството на Росини е дълбоко врязано във вашата душевност- и като житейска философия, и като изразно средство.
Греша ли?
Chuvstvoto Vi za pogreshimost ne samo, che ne pozvoliavate da Vi napusne, Cvetelina, no i Vi pazi ot dopuskaneto na greshki.
Makar Italiia da e majka na ne edin bele§Шit kompozitor, to priznavam, che Rosini ot vsichki mi dava naj-mnogo chrez svoeto tvorchestvo, chuvstvenost. Dostignal do men, toj e nesposoben da si otide poveche!
I tuk si pripomniam edin stih, koito mo§Шe bi va§Шi naj-mnogo za Vas:
Ў°Sino il pianto Ё¦ negato al mio ciglio.
Entro il seno s` arresta il sospir,
Dio possente, mercede, consiglio!
Tu m` aita il mio fato a soffrir;
Izvod:
Pronicatelnostta, koiato mo§Шem da otkriem vyv vsiaka edna §Шena, nezavisimo dali e otkrita ili skrita, mo§Шe samo da ni dade sigurnostta, che kato my§Шe dori i da se podvedem v §Шivota, to vie ne bihte pozvolili tova da se sluchi i s vas.
Makar i da se usmihvam i az ne bih mogyl da byda vesel, kogato slusham neжna melodiia… Oshte poveche, kogato osyznavam, che vsiaka neжna melodiia, pone za men, e i tyжna…
Naprotiv, nakazvate me, no sys smekchavashti vinata obstoiatelstva. Nadiavam se…
Bez da ostaviam nezabeliazan intelekta Vi, to pozvolete mi da Vi popitam kolko chuжdi ezici vladeete? Obyrkvaneto mi samo narastva, a жelanieto mi da Vi opoznaia syshto.
Не е важно колко езици владееш. За да усетиш нежния полъх на едно чувство ти трябва да имаш душа, сърце. На всички езици тогава преводът ще е един и същ.
Iska mi se da zadam tezi vyprosi na vseki edin ot avtorite tuk, no v momenta imam vyzmoжnost da gi zadam samo na Vas v priak dialog.
Kak viжdate tozi sajt sled niakolko meseca, godina i kakyv be toj vyv Va****e ochi predi da stanete chast ot nego?
Всеизвестно е, че човек е социално същество, което означава, че той изпитва необходимост да общува непрекъснато с нови хора, да чува различни мнения, да изказва свои мнения, но с мислещи събеседници.
Така се раждат много истини.
Така човек разбира много свои грешки.
А това означава обогатяване на човешката душевност.
Преди да ви отговоря ще се върна малко назад във времето, за да отбележа, че това, което направихме с Wraven не е нещо, което е станало за първи път на страниците на Ззлоба.
Конкретен пример за тези мои думи е статията, която е писана съвместно между Злоба и Стоманен.
А сега ще отговоря и на конкретния ви въпрос.
С Wraven открихме, че имаме много съвпадащи се разбирания относно заобикалящата ни действителност, но идеята за съвместната ни работа бе именно на Wraven.
В процеса на писане открихме и че много от вижданията ни се допълват взаимно, като накрая се получава едно завършено цяло.
Картините, които рисувате са много интересни, оригинални, а техниката Ви е много характерна.
Трудно някой би се заблудил в тази смесица от фантазия и реалност за автора й…
Каква е тайната? И доколкото знам, моливът и химикалката не спадат към признатите техники, а се отхвърлят като такива. Всичко рисувано с тях не е картина, а се смята от специалистите за скица.
Защо избрахте точно тях? По линиите, по тяхната твърдост или мекота ясно може да се разбере, че не рисувате от ВЧЕРА и най-малкото сте учили за това. Вид бунт ли е или нещо лично?
Г-н Марценков, това, което се старая да изобразя върху белия лист е не реалността на нещата, а усещането, впечатлението, което те оставят в мен…
В графиките си търся не само форма за материята, а и форма за духа, за емоцията, като непрекъснато се стремя да откликвам за нови възприятия, които досега са ми били непознати.
Наясно съм, че химикалът и моливът не са признати за техники официално. Според много мои познати, които се занимават професионално с този вид изкуство, подобни графики се превръщат в работно поле, чернова, но не и в нещо истинско, поне не в техните очи.
Но за мен тези материали са идеални, за да изобразя онова, което виждам чрез съзнанието си.
Това не е бунт, а откровение. За мен именно в него се и крие истинската стойност на нещата, а не в онова, което до вчера се приема, а днес се отхвърля от критиците и специалистите.
Преди време в едно списание срещнах снимка на “Невидимият образ на Волтер” от Салватор Дали.
Видях няколко испанци, една чернокожа жена и още няколко такива в далечината, но не и Волтер! Каква е символиката тук?
Още от самото начало на участието ви в клуб Ззлоба се насочихте към търсене на скритото, невидимото, което можем да видим само чрез затворени очи, което може само да се почувства.
Бюстът на Волтер можете да го откриете точно пред очите си, на масата. Опитайте се да се вгледате по-дълбоко в самите форми, а не в детайлите. Всичко в картината е фон, но не и чисто изображение.
Всичко на пръв поглед е същност само по себе си, но действително е само общ щрих.
Вгледайте се още по-дълбоко, но с други очи. Отърсете се от представите си за това, което вече сте видели! Погледнете всичко отново, сякаш ви е за първи път.
по-внимателно в испанските благородници, но погледнете самата картина малко по-отдалече. Не отблизо, защото вниманието бива откраднато от детайлите, а на нас ни трябват формите. Сега виждате ли го?
Боже! Та той направо ми е бил избождал очите! Невероятно! Наистина невероятно!
На мен лично много ми харесват картините на Пабло Пикасо. Двуизмерността на формата и нейното излъчване като такава.
Ps
Опитват се да те изобличат много прибързано?
Дотолкова ли не се познавате?
надявам се разговора да продължи.
А колкото до това, че се опитват да ме "видят" във вас, то като жена се и засягам на лична основа, и се лаская, но в никакъв случай няма да го оставя покрай ушите ми!
И двамата кавалери-конспиратори да чакат реванш от моя страна и друг път да си проверяват информацията, която излагат като мнение! По-кавалерско е и изразява уважение.
че едно от липсващите качества при жените е точността и че ако си се разминал само с тридесет минутки чакане, то си се разминал "леко".
Но както времето не е това, което е било, то така и старите традиции не са това, което си спомняме!
Димитър, при цялото си "кавалерство" ми се налага да излизам от Нета, но се надявам искрено, че сл. път ще имаме отново възможността да си поговорим директно, но вече чрез предварителна уговорка!
Макар че днес стана ясно това, че понякога щастливите случайности са най-сигурния начин да срещнеш приятен събеседник из виртуалното пространство.
не намери никого... /тъжна усмивка/
Бе закъсняла само с около 18 /осемнайсет/ мин.
Огледа се неспокойно, но никой не я посрещна. /точка/
Изведнъж в малката й главичка нахлу недоволство от провалената среща! /леко гневно изражение и нервно оправяне на косата/
С нерадост си припомни как се бе надявала да получи кутия с бомбони / за предпочитане с лешник/ и красив букет от цветя /по избор на кавалера, но е желателно да са гладиоли, бели е още по желателно/.
Тръпката на опиата на радостта изведнъж изчезна и се замени от разочарованието, което й бе причинено от черната дупка, в която я насадиха /абе, истината е, че сега, като се прибере няма да може да натисне бутончето за бързо набиране и да изклюкарства всичко с Катя, която е една не особено хубава блондинка и мозъчен капацитет под 0 /нулата/....
Женското самолюбие бе наранено и от това, че мъжете си остават мъже!!! /заядлива констатация относно противоположния пол/
Изведнъж в красивата главица на "дамата" се оформи мисълта за ОТМЪЩЕНИЕ! /тук би трябвало да се видят светкавици през прозорците, но поради липса на специални ефекти се задоволяваме само с печатни/
А то се състоеше...
Е, това ще прочетете в следващата серия и незабравяйте, че това е любимия ви телевизионен филм, без който не можете! /Е, можете, ама рекламата си е реклама!/
Под: Една зарязана "дама" на средна възраст, с добро материално положение и с нормални вредни навици.
Телефон за контакти: 0009-168-02393 /1.00лв. на мин., като не се включва ДДС-то/
Ps
Ако се обади дрезгав мъжки глас не отговаряйте, това е съседа! /подкупваща усмивка и премрежен поглед/
Бих искала да ти изнеса, Добрин, един импровизиран урок по математика за равенствата и неравенствата.
Всеки ученик знае,че 1=1.
Но и двамата като представител на силната, мъжка половина в света, се опитахте да убеди себе си и мен по отделно,че 1>1,т.е. че вие мъжете сте по-силни от нас жените?
Илишно е да казвам,че претърпяхте тотален неуспех!!!: ))
Дни по-късно треперещи от страх пред мен се опитахте да докажете задачата 1+1>1.
Да!Математически –вярно,но практически-невярно!
Ето защо,уважаеми Добромир,приемам този ваш мъжки съюз като комплимент за себе си!: )) А не като обида!
Поне пред себе си тайно признайте,че в една нежна женска ръка се крие много повече сила,отколкото в две мъжки ръце!: ))
