Сега да ти се поскарам малко!
Кога смяташ да ни изненадаш с нещо ново от теб? Вече няколко месеца не/търпеливо очаквам да влезна на сайта и да намеря есе или разказ от Митко Бомбата/Другият и досега съм останала само с надеждата си...
Отне ми малко време докато намеря “Сън”, дори ми бе необходима помощ, за да го сторя, но допреди минути имах възможността да го прочета.
Преди да започна тези мои думи до вас, необходимостта ми, желанието ми да изразя чрез тях всичко, което вашите думи докоснаха в мен, ми се стори невъзможно. А сега, когато се опитвам да изрисувам мисълта си чрез ел. алгоритми, разбирам, че невъзможността да го сторя е все така силна!
Трудно е да нарисуваш едно чувство с думи, още по-трудно е да обхванеш красотата му със зримостта на сетивата си...
Но въпреки това ще споделя с вас впечатленията си.
Разказът, който сте написал, ми напомни, че в ежедневието, в което сме затворени и умората от него, често ни карат да забравяме образите, които сънуваме. А по принцип сънищата са затворена реалност в мислите ни. Реалност, която ни създава наравно с общата действителност.
Напомни ми и още нещо, а то е свързано с “Монолози за вагината”. Представлението бе преди много време, но това, което то остави в мен като отпечатък си стои.
Правя аналог с текста ви и самата пиеса, защото много от присъстващите не я разбраха. Повечето бяха там от любопитство, от това, че ще ги сметнат за модерни и съвременни хора, но се съмнявам, че осъзнаваха същността и на една от думите.
Слушаха, но не чуваха.
Гледаха, но не виждаха.
Но това, което те не можаха да предвидят е, че макар нищо да не можеха да разберат от думите, тези думи ги бяха вече променили необратимо като хора, като мислене, като усещане.
Според мен, същата примка е вплетена и в “Сън”- малко ще са хората, които ще го разберат, но всеки малко или много ще стане различен от това, което е бил преди да го прочете.
Като заключение, Димитър, ще ви кажа, че се иска смелост, много смелост да се напише подобен текст, който да изключва границите на цензурата. А те са сковали не едно мислене.
Самата аз съм лишена от нея, от смелостта в тези дози.
Цвете
П.П.
Димитър, имам към вас и едно делово и много тайно предложение, което е свързано с “Палачинката” на Zzloba и непрекъснатите му успешни кулинарни опити, които са с цел да ни развалят фигурите с най-различни лакомства!: )
А самото предложение е свързано с това, че е време сега ние от своя страна да му развалим диетата и да му покажем, колко сладко може да е това.
Макар сравнение с него винаги да си оставаме чираци в това отношение, но нищо не ни пречи най-смело да опитаме! Нали?!
Щом е да прецакаме Ззлоба, винаги съм на линия!
Само не разбрах плана. С домашна ли ще го тровим или с пържоли? Ако е с палачинки - отказвам. Досега никой не е успял да направи толкова, колкото мога да изям.
но Zzloba ще си остане само с желанието да се размине само с това!
Менюто включва толкова богат избор, че накрая можем да го принусим и да си смени гардероба.
Пожелайте си откровение, пожелайте си мечтание, пожелайте си истина, пожелайте си мисъл, която да им дари частици живот, за да са същността, която създава вас във всеки ваш нов ден!
Има толкова много неща в живота ни, които са наше малко-голямо богатство!
Те са същността на всичко около нас и на самите нас,
zzloba, не си позволявай да ги губиш, макар и за краткостта на минутата, заради някой, който е изгубил и себе си, и способността да живее...
