Словѣньсци ѩзыци сѫтъ родьствьни ѩзыци иже такожде їндоеѵрѡпеисци сѫтъ. Сими ѩзыкы Еѵрѡпѣ коже и Асїи людиѥ глаголѭтъ, ихъже кѹпьно четыре съта леѡдръ сѫтъ.
Въсточьни
Си же сѫтъ живи въсточьни словѣньсци ѩзыци:
рѹсьскъ
бѣлорѹсьскъ
ѹкраиньскъ
карпатьско-рѹсьскъ.
Си же сѫтъ мрьтви въсточьни словѣньсци ѩзыци:
Древл҄ьн҄ь рѹсьскъ - о ѥго рѹсьскъ, ѹкраиньскъ и бѣлорѹсьскъ ѩзъци изишьли сѫтъ
древл҄ьнѥновоградьскъ
западьно-рѹсьскъ (древл҄ьнъ бѣлорѹсьскъ) - о ѥго бѣлорѹсьскъ ѩзъкъ ѥстъ
Западьни
А с҄и же сѫтъ живи западьни словѣньсци ѩзыци:
пол҄ьскъ
врьхѹлѹжичьскъ
нижьнѥлѹжичьскъ
кашѹбьскъ
чешьскъ
карпатьско-словѣньскъ.
Южьни
Южьни ѩзыци живы сѫтъ с҄и:
блъгарьскъ
македоньскъ
срьбьскъ
хръватьскъ
босньскъ
їллїрїиско-словеньскъ.
А с҄и же сѫтъ мрьтви южьни словѣньсци ѩзыци:
словѣньскъ - от ѥго црькъвьнословѣньскъ ѩзъкъ ѥстъ
црькъвьнословѣньскъ |