| Original Message |
Мони Папо, Израел (no login)
Posted Sep 18, 2007 9:44 AM
В следите вековни вървя мълчаливо,
събирам останки от мъртви звезди.
Небето, Испанийo, над тебе е сиво,
каквото било е пет века преди.
И сенки познати кръстосват Толедо,
и вятърът злобно развява раса...
Подгонени майки с дечица в полето -
простенват и плачат по ранна роса...
И виждам там хора - проточена нишка:
река от прогонен народ, оскърбен.
И вопъл отронвам, и земна въздишка -
от скръб, че Сефард се отрече от мен.
О, славна Испанийо! ...На Сервантес, на Гоя.
Еднакво те любя и тъжно коря.
Ти толкова чужда, и толкова моя -
студена потайност, в която горя.
Години съм крачил към тебе, Толедо.
Пилеех безбройните нощи и дни,
дано уловя в теб сияние бледо
от мойте прогонени нявга деди.
Тъгувам все още по древна Севийя,
с душа наранена от жилещ разбой.
И тръгвам на път към една "Булгарѝя" -
земя на балкани, на мед и шибой.
Закрила и пристан, ти Българийо, стана -
самата ти в робство и в тѐгоба зла.
И Търново - пламнал, пронизан, във рани -
протегна ни своята братска ръка.
Пет века, Българийо, в теб приютени,
със болки еднакви, с еднаква съдба,
със теб оцелели, два пъти родени,
в признание ниско сме свели глава.
И ето - за нас си най-чистата стомна!...
И ето - за нас си любима безкрай!...
И ето - за нас си ти толкоз огромна!...
И ето защо те наричаме рай.
Ти беше прекрасна, ти беше чудесна,
добра, милостива във този разброд...
В теб нашия плам не успя да изгасне,
защото деца сме на този народ,
где - всъде разпръснат - отново се слива:
най-сетне завърнал най-сетни чада;
где вечно загивал е, но не загина
по пътя към свойта Свещена земя.
.........................................
В следите вековни вървя мълчаливо,
събирам слънца и безсмъртни звезди.
Небето, Испанийo, над тебе е сиво,
каквото било е пет века преди.
|
|