Утре ще трябва да преглътнем и разделянето на Македония
Историята не е любимата учителка на българите. Те я пренебрегват. Правят едни и същи грешки, които обявяват за модерна политика. Правят ги политиците, докато нацията седи и чака да стане късно.
България призна Косово в комплект с Унгария и Хърватия. Бяха забравени пресни декларации от последната декада, че не трябва да се допуска промяна на границите на Балканите. Беше избрана лошата компания на враговете на Сърбия, докато румънци и гърци бяха пренебрегнати. Някак дипломацията ни винаги се разминава с логиката на българите. Беше ни обяснено, че сме притиснати. Бяхме поздравени от американците. Никой не обясни защо сега и защо в тази компания и как така не можахме да се опънем на притискането като Гърция и Румъния. Някой прави политика извън сърцето на българите
Това предрича нейния неуспех, дефинира я като грешка.
"Не бастисвайте Сърбия, че лошо ще ви стигне!", искат да кажат българите на своите управници. Не се гордеем с това, което правите. Не искаме нов Голям брат да ни казва кое е демократично, кое не. Не искаме зависима политика. Не можем да продължаваме да говорим едно, а да правим друго. Ние сме следващите - това е скритият страх на нацията от последните събития. И не могат да ни успокоят декларациите за колективна сигурност. Конфликти между две държави членки на НАТО е имало. Ще има още. Българите си говорят - нямаше логика да сме в тази лоша компания. За какво ни е Косово, когато губим Сърбия?! Защо вчера, след като в Косовска Митровица започна война? Колко спечелиха преклонените глави на българските политици?
Македония се отказа от тази лоша компания. Защото Скопие знае, че в играта на демокрация тия дни ще изгори част от нейната територия. Осъществява се една нечестна американска размяна демокрация срещу територии
Такава сделка не е по сърцето на никого. Никой не е готов за такава размяна. Хората в Сърбия днес героизират Милошевич. Хората в България няма кого да героизират. Просто усещат, че идва весело време - по Аркадий Гайдар. Или не усещат нищо, залутани в оцеляването и просперитета си поотделно. Слепите не четат вестници.
Утре ще се съгласим набързо и с разделянето на Македония. У нас явно има глупави хора, които си мислят, че ще получат парче от Македония при разпадането. Ситният нечестен национализъм си мисли, че играе голяма игра. Мисли си, че разполага с протекции от Великата сила. Мисли си, че липсата на правила в тази игра ще се компенсира с навеждане. Навеждането на Балканите пречупва гръбнаци. Горим плевнята на съседите и някак твърдим, че нашата къща огън не я лови. Това е фатална политическа и дипломатическа лъжа.
След вчера вече няма спънки пред елементарното екстремистко мислене. Вече всичко може да се случи на Балканите. Създава се тотално противоречия с това, което декларираха преди време в голямата политика европейските държави. Че не се стремим към етнически чисти държави. Но ето че се случва точно обратното. Даваме много демокрация на хора, които се нуждаят от друга държава, не нашата. Този процес се толерира на Балканите по някакъв мистериозен начин. Но различният аршин на американската политика ще ни удари през ръцете рано или късно
В Тибет размириците за независимост завършиха със сила. Китайска сила. Става ясно, че силните държави не зачитат политическите принципи. Косово е възможно, свободен Тибет - не. Слабите държави се подчиняват. Силните говорят за демокрация. Демокрация като монета с две страни, която никога не пада случайно.
Тъжно е, че рефлексът на навеждането взе превес над инстинкта за самосъхранение на България. Това не е нормално. И ни се случва твърде често. Косово дойде. Македония си отива. Нещо се случи. И ще продължава да се случва.
|