Re: Като не мога да напиша нещо, да препиша

Аз също, затова бих дала "моят" прочит чрез едно стихотворение на Джон Уилиямсън, което се казва

Unshakespearean sonnet

Pleasing lovers may readily protest they find
No merit in themselves, nor fault in them.
They fondle in thoughts, yet I cannot so blind
Me to your defects, nor so obligingly condemn
Myself as I could wish, to deserve a name
For a lover; and so disconsolate we love askance
And kiss, and cherish others, to ashame
This precious love we could little well advance.
So what are their love worth, these king and queen,
These selves abandoned by us commeners, this affair
So desperate we could't have between
Our cruel vanities we did't enough beware?
I cannot answer fully, but must see,
If thinking, I hurt you, I cripple me.

ПП. За превод също не се наемам. Отне ми доста време да му сложа само логическите паузи, за да го разбера. Надявам се, аудиторията да е по-пъргава от мене, и да се наслади на сонета, (който намирам за изключителен!).