Направи ме!
Аз съм Снежен човек.
Ненаправен!
Виждаш как падам,
падам тихо
в още жълтата брезова гора.
Направи ме!
Знам!
Знам за грижите ти,
знам.
Година чаках този ден,
и цяла вечност точно теб.
Ако нямаш морков
може и червило,
ако нямаш тенджера?
Нека бъда гологлав!
Мога и без копчета,
мога!
Но ми направи очи!
Чуваш ли? Направи!
Нямаш две въгленчета?
от някоя стара твоя жарава?
Човек съм,
Снежен,
падам леко,
идвам от високо,
ще остана
под красивата бреза,
Ненаправен!
Така и никой при мен не спря
|