Сама съм!
Земята е мойта постеля -
присвила глава към гърдите
бавно дъхът се отделя
от тези устни изпити.
Очите вече са сухи,
нямам и сили да плача
щом за моите вопли са глухи
сетивата ти скрити във здрача.
Бавно с пръсти докосвам пръстта -
тук погребах душата си скоро,
а защо ме предава плътта
и наказва ме с болка отново.
Сама съм..
и защо ли това не ме плаши
виках..
плаках..
отново се молих
и очаквах с надеждите плахи..
но вратата пак не затворих..
Стига гордост!
Самотата убива..
|