Отговаряхме утвърдително до съвсем скоро на такъв въпрос. И щяхме да погледнем с неразбиране този, който го задава. Но от известно време тази увереност се поразклати. Дори много основно. Защото клатенето се извършва в Народното събрание. Там, знаем, от доста време се събират народни избраници, които защитават главно партийни, корпоративни и лични интереси. Всички те безнаказано приемат и отхвърлят закони, съответни на споменатите вече интереси. Колкото и хаотични и разнопосочни да изглеждат понякога усилията им, накрая се оказва, че някой от тях има полза. Затова всички се учудиха какви ли са истинските им намерения, скрити зад витиеватите изказвания за проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за народната просвета.
Само като прочетеш отчайващо дългото и дори безсмислено заглавие, вече си сигурен, има нещо съмнително. И започваш да мислиш каква ли е ползата лично за тях, за партиите им, или за близките им роднини. Ако говореха за пари, имоти и еврофондове, всичко щеше да бъде лесно за разгадаване. В случая поведението им беше почти неразбираемо. Защото ставаше дума само за книжовния българския език. Или по-точно: от държавното образователно изискване да отпадне задължителното му изучаване. Заприлича ми на ситуацията със законността в началото на така наречения преход. Тогава наказателните закони не се прилагаха към новопоявилата се обществена прослойка от кредитни милионери, мутри и босове на силовите групировки, банкери-крадци… Но поне не бяха правени поправки на съответните закони.
В случая с българския език депутатските усилия бяха ако не друго, поне логични. Отговаряха на депутатската последователност от последните години. Защото в критични за страната моменти народните избраници почти винаги действаха срещу нормалната логика и обществената полза. Досега депутатите не обръщаха внимание на българския език. И с безразличие наблюдаваха как всекидневно губи част от своята сила. Примесен с неразбираеми чуждици и лингвистичните недоразумения на мутренско-фолк-модата, а и на есемес и скайп-културата. И дори не е основен в някои краища на страната.
Поради изброените причини или поради други все още неизвестни за тях явно беше назрял моментът да освободят основната маса българи от задължителното изучаване и употреба на родния език. Дали искат българският книжовен език да се говори и съхранява само сред представителни обществени групи и културния елит. И постепенно да се превърне в екзотика.
Въпреки съпротивата и възмущението на академичната общност депутатите, както се разбра, са готови за гласуване на въпросната поправка. А тогава, знае се, всичко се оставя на случайността. И чевръстите ръце на присъстващите в залата. Само за няколко секунди българският език вече може да не бъде задължителен за българите. Което означава, че в някои учебни заведения ще има възможност да бъде обявен за основен друг някакъв език. Защо не? Нима вече не се е случвало? Още повече след като е според въпросната поправка на закона, ситуацията ще бъде напълно законна. Както междувременно и други фактически беззакония и безобразия.