Грешката е моя,

исках да кажа "изглеждат" глуповати във филма, а не че са такива в книгата.

Не си спомням точно какво казват в "Двете кули", но имам усещането, че следват точно репликите от книгата. Също като думите и поведението на Леголас в "Завръщането на краля" - той и в книгата си брои убитите орки, нали такъв им беше облога с Гимли.

Понеже четеното на книга е едно, а гледането на филм - друго, може би въпросът е, че Питър Джаксън твърде буквално подхожда към диалозите, привнасяйки ги едно към едно във филма. Вероятно е решил, че ще има повече фенове на Толкин, който ще му се сърдят ако не ги включи така, както са в книгата, и като режисьор му остава само да донагласи сцените.

А и когато се прави екранизация на произведение (и то такова, като Властелина), правилото е да се придържаш максимално към източника.
След няколко години, сигурно ще има нови (още по-успешни и интересни версии), но първата трябва да си е почти "учебникарска". Предполагам, че ако Джакъсн е взел подобно решение, му е оставало само да се опита да го направи по-убедително на екран, макар, вижда се, с цената на компромиси.

На мене пък ми се стори слабичка сцената с Еовин и Краля Чародей на Пеленорските поля. Тя е безспорно една от кулминациите в книгата. Миранда Отто играе слабо в тази сцена, освен че самата сцена може да е по-развижена и по-драматична (примерно, повече панорамни снимки, повече сцени, снимани в перспекитва отгоре надолу - не през рамото на на Краля Чародей, а от гледна точка на Еовин). В никакъв случай не прилича на Храброшлем, който отива да умре на бойното поле, а на разтреперана бъзла. Очевидно е, че се стъписва като попада пред Назгула и звяра му, но чак да й трепеят устните с плачлив поглед, все едно са й взели играчките ... Бе, не знам, на мене така ми се видя тая сцена. Бих дала и повече участие на Мериадок.