Сетих сe това, чийто текст ще напиша отдолу по памет, покрай концерта за възпоменание на Гошо Минчев, преди седмица и нещо. Концертът бе много слабо посетен. На площад "Батемберг" нямаше и стотина души. Вярно, че печеше яко, но дори болен, това ряко е спирало Гошо Минчев да пее и свири музиката си.
Последният път, в който го видях, беше след мозъчната операция. Изглеждаше добре, активен и бодър. Нито за миг през тези бурни-бурни години Георги Минчев не загуби чувството за добро и правилно. Не се разми в конюктурата и докрая пи в големи количества пейн-килъра, наречен "призвание в живота"
"Ден след ден"
(заглавие на последният албум на "Поуене Блус Банд"; мисля, че годината на издаване е 2000, но не съм сто процента сигурна).
"Храстът казал на дървото,
`Слез и ниско залегни.
Виждаш, буря се задава,
Тук до мен и ти се наведи.
Ще преживеем дружно с тебе, братко,
Така, на завет, от вятъра студен.
Ще оцелеем сладко-сладко,
Ден след ден` (2)
Дървото клоните разклати,
Погледна тъжно старата гора,
Обрасла от досадни храсталаци,
Вещаят бури, а цял живот пълзят.
И преживяват си под чужда сянка,
Така, на завет, от вятъра студен.
И оцеляват сладко-сладко,
ден след ден (2)
(следва суперготина супертава
)
И така, животът продължава,
Вечният си мъдър кръговрат.
Някои постоянно оцеляват,
защото други срещу бурята стръчат.
Еееее, ден след ден (2)
Еееее, ден след (2)".
